Въпроси и отговори

  • Кога започва обработката на градоопасен облак и защо въпреки това вали град?

За да има ефект от въздействието, градоопасните облаци трябва да започнат да се обработват в начален стадий на развитие (съгласно определени критерии). Обработката започва, когато частта от облака, която трябва да се засее попадне в обсега на ракетна площадка. Често се наблюдават случаи, когато облакът се формира извън защитаваната територия и навлиза в обсега на ракетните площадки. При навлизането си, когато вече е възможна обработката, облакът е с формиран град и е въпрос на време къде и кога ще падне.

 

  • Подготвени ли са системите за борба с градушките за противодействие, когато метеорологичните условия в страната предвещават повишена вероятност за градушки?

Да, всички 11 командни пунктове и 262 ракетните площадки на агенцията са в денонощно дежурство и в готовност за стрелба. На всеки 4 минути радарите обновяват информацията. Всички ракетни площадки (РП) са заредени и се поддържат с необходимото количество ракети. Постоянно се следи за техният разход и когато обстановката налага до РП се доставят допълнително количество ракети за да не се допусне прекъсване на обработката на градоопасните облаци.

 

  • Как точно действа ракетната система, за да разбие облаците с градушка?

 Облаците не се разбиват. Правилният термин е засяват. На нашите географски ширини във всеки облак, от който вали дъжд, има ледени кристали. Но при определени условия тези ледени кристали ще нараснат до градови зърна, Такива условия са:
–  облаците да са мощни и с голяма височина, за да има отрицателни температури във височина;

  • да има наличие на силни възходящи потоци
  • да има голяма водност, т.е. много вода.

Целта на всички противоградови защити в света е да се предотврати нарастването на наличните в облака ледени кристали. Едината концепция, която се нарича „полезна конкуренция“, е да се инжектират нови ледообраузващи ядра в областта на образуване на градови зародиши, които в последствие да нараснат до изкуствени градови зародиши и водата да се преразпредели между тях и естествените. Така те ще станат повече, но по-малки и падайки надолу в положителните температури ще се стопят до дъжд или до град с по-малки размери. При Втората концепция се стремим да извалим похранващите  облаци преди те да се слеят с основния. Това би довело до намаляване на  притока на вода, която е отговорна за нарастването на градовите зърна.

Тук е важно да се подчертае, че при борбата с градушките се засяват не конкретните градоопасни облаци, а областта, която ги подхранва с вода. Тази област обикновено се намира в периферията на самия облак и не винаги попада в границите на защитаваната територия!

 

  • Кои райони са традиционно по-застрашени от градушки, в който действат системите?

Въз основа на дългогодишни изследвания за честотата и силата на градовите процеси в нашата страна, са изградени 11 броя регионални дирекции, включващи Команден пункт и Ракетни площадки в най-градобитните райони, а именно във области Видин, Монтана, Враца, западната част на област Плевен, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сливен и Хасково.

 

  • При какви условия може и кога не може да се използват противоградовите ракети?

За извършване на противоградова защита с ракети, преди всяко въздействие, съгласно Инструкция за противоградовата защита на Р България се иска и получава разрешение от Центъра за координирано използване на въздушното пространство (ЦКИВП). След получаването на разрешение, ние имаме право да изстрелваме ракетите. Съответно от ЦКИВП може да ни бъде поставена и забрана за стрелба. Също така, за всяка ракетна площадка са определени и забранени сектори за стрелба – към градове и други големи населени места, промишлени и военни обекти, магистрали. Допълнително в задълженията на всеки ракетострелец на РП е вменено, че при забелязване във въздуха на някакво въздухоплавателно средство, като делтаплан, хеликоптер, дрон и др. незабавно трябва да прекрати стрелбата и да докладва в КП.

 

  • Когато има опасност от градушка, възможно ли е изцяло да се предотврати?

Да може, ако е започната обработката на градоопасния облак на време и няма други причини за нарушаване на обработката, а също и когато облакът няма екстремно бързо и мощно развитие, както се случва при суперклетките. От началото на стрелбата ефектът от засева се проявява след 10 -тина минути.
В зависимост от конкретните условия, напр. областта за засев се намира извън обхвата на РП или попада в забранените сектори, получаване на забрана за работа от ЦКИВП и др., не винаги ефективността е 100 %.

 

  • Като време с каква точност може да се предвиди, че се образуват облаци с потенциал за градушка, за да се предупреди населението?

Радарите на агенцията следят непрекъснато развитието и на всеки 4 минути получаваме информация. Това е времето необходимо радарната станция да извърши едно пълно обемно сканиране на атмосферата. Тази информация се използва за свръхкраткосрочна прогноза – от 10-тина минути до няколко часа. Най-добре е да се следи информацията на нашия сайт. Радарната информация се изпраща до различни институции, които имат отношение към предупрежденията.

 

  • Това ли е най-ефективният метод за борба с градушките? Има ли други технологии?

Има три признати от Световната метеорологична организация метода – с наземни генератори, самолети и ракети. Всеки от тези методи има своите предимства и недостатъци и никой не осигурява 100% гаранция. Но най-ефективен е ракетният.

 

  • Вреден ли е сребърния йодид?

Изследванията на въздействието върху околната среда, свързани със използването на сребърен йодид при засев на облаци, започват  през 60-те години и продължават да се провеждат днес. Всички констатации до момента не показват неблагоприятни въздействия върху околната среда и човешкото здраве (ASCE 2004, 2006; WMA 2005; WMO 2007, WMO 2015).  Не са открити доказателства, че среброто от операциите по засяване е открито над фоновото ниво. В литературата се описват десетки хиляди проби, събрани от областите, където се извършват операции по засев на облаци в продължение на тридесет години, показващи, че средната концентрация на сребро в дъждовната, снежната и повърхностната вода обикновено е по-малка от 0,01 микрограма на литър.

Въз основа на многобройните научни изследвания, Световната метеорологична организация (СМО)  счита, че сребърният йодид е безопасен за околната среда и може да се използва при провеждането на програми за засев на облаци.

  • Има ли ефект от използването на оръдията, генериращи акустични вълни при борба с градушките?

В последните години се закупуват оръдията, генериращи акустични вълни за борба с градушките. Тези оръдията генерират експлозии на всеки 5-6 секунди, дължащи се на смесването на ацетилена с кислорода във въздуха. Според производителя всяка експлозия генерира шокова, звукова вълна, която се разпространява до стратосферата; поради невъзможността на вълната да продължи по-нагоре, тя се връща надолу (отразена вълна), като по този начин се създава защитен купол с височина и диаметър от няколко километра над градината, където е разположено оръдието. Обсегът на действие на едно оръдие е около 800 дка. Тези оръдия са разработени първоначално още през 1896 г. от Алберт Щигер, австрийски лозар. Няколко години след това е доказано, че повърхностно излъчени звукови вълни не могат да бъдат ефективни в друго, освен да допринасят за шумовото замърсяване. Установено е, че е необходим удар с налягане от порядъка на 300 hPa, за да се въздейства на градово зърно, съдържащо кухини. В ударът на оръдието е измерен на 1,3 hPa на разстояние 100 m. Твърди се, че градушката придобива мека структура от използването на оръдията, но в природата структурата на градовите зърна може да бъде много разнообразна, в зависимост от условията на формиране. Направен е експеримент във Франция, в който оръдието е поставено хоризонтално и пред него са подредени градови зърна на разстояния до 100 m. Резултатите показали, че на никакво разстояние не се забелязва нарушение в структурата на градовите зърна ,причинени от звуковата вълна на оръдието.

Независимо, че при предлагането на използването на оръдия се представят научни  обосновки за микрофизичните процеси в облаците, няма научни доказателства за ефективността на тези устройства. Например мълниите са съпроводени с много по-мощна звукова вълна и се срещат в същата буря, която генерира градушка, но изглежда не нарушава растежа на градовите зърна.

Чарлз Найт, учен в областта на физика на облаците, Националния център за атмосферни изследвания в Болдър, Колорадо, казва: „Не намирам никой в научната общност, който да валидира оръдията срещу градушка, но има вярващи във всякакви неща.“

Съгласно становище на Световната метеорологична организация, което Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ подкрепя, използването на оръдия за противоградова защита,  издаващи силни шумове (акустични вълни), няма нито научна основа, нито достоверни физични хипотези.