История на противоградовата защита в България

      На 30.04.1968год. с разпореждане № 175 на Министерски съвет се създава Служба Борба с градушките към Министерство на Земеделието. В последствие е преобразувана в Дирекция ”Борба с градушките”. Постепенно се изграждат полигони за борба с градушките в най-градобитните райони на страната.

      Първоначално се създава един полигон с команден пункт в гр. Съединение. Със заповед № 155/ 13.11.1971г. на Министъра на МЗХП първият полигон в страната се разделя на два полигона: единият с команден пункт в с.Гелеменово, Пазарджишки окръг, а другият с команден пункт в с. Голям Чардак, Пловдивски окръг.

      С Постановление на МС № 203/10.11.1999г. Дирекция “Борба с градушките” се преобразува в Изпълнителна Агенция "Борба с градушките" към Министерство на земеделието и горите с предмет на дейност провеждане на активни въздействия върху градови процеси и други неблагоприятни атмосферни явления, изкуствено увеличаване и преразпределение на валежите, радиолокационно площно измерване на валежите. Полигоните за борба с градушките се преобразуват в Регионални дирекции.

      Към момента в състава на Изпълнителната Агенция са изградени и действат осем Регионални Дирекции за борба с градушките /РДБГ/ състоящи се от Команден пункт /КП/ и ракетни площадки /РП/, разположени в областите – Пазарджик (КП - с.Гелеменово), Пловдив (КП - с.Г.Чардак и КП – с.Поповица), Стара Загора (КП – с.Петрово), Сливен (КП – с.Старо село), Видин (КП – гр.Грамада), Монтана (КП – с.Долно Церовене), Враца (КП – с.Бърдарски геран) и Плевен (КП – гр.Долни Дъбник).

      През годините с допълнително изграждане на ракетни площадки защитата непрекъснато е разширявана. В момента общата защитавана територия е около 17 млн. дка.

Радарни наблюдения и активно въздействие

      Първоначално Методиката за индикация на градови облаци и въздействие върху тях е заимствана от Грузинска ССР (тогава). Регистрацията на облаците се извършват посредством радарни станции тип СОН-4 и СОН-9 с преработен приемопредавателен тракт за използване при градозащита с дължина на вълната 3,2 см. На КП-Гелеменово е въведена в експлоатация модифицирана СОН-9 с дължина на вълната 10 см., наречена “Градушка 10.

      След 1979 г. започва поетапно заменяне на наличните радарни станции с модерните и със значително по-добри характеристики и възможности руски радари МРЛ-5. През периода 1979-1980 г. пристигат първите две станции, закупени със средства на Министерството на земеделието. Един е монтиран на КП Гелеменово за експериментални цели, а другият – на КП Поповица. До края на 80-те години РЛС МРЛ-5 са инсталирани на останалите полигони.

С течение на годините с нарастване опита на специалистите и усъвършенстване на използваните технически средства се създава методика, която е адаптирана към условията на страната. Тази методика отговаря на три основни въпроса:
- Кога да започне засяването на един облак – определя се потенциално градоопасния стадий на развитие на облака;
- Къде да се внесе ледообразуващия реагент – пространствено определяне частта от облака за засяване с реагент с помощта на метеорологичен радар.
- Какво количество реагент е необходимо за засев и през колко време да се внася, за да се получи практически значим резултат.

Основни части от тази методика са:
- прогноза за развитие на градови процеси;
- физико-статистически способ за индикация на градови облаци въз основа на радарни характеристики;
- определяне на областите в облака, в които има условия за зараждане на градови зародиши;
- определяне на слоя за внасяне на реагента;
- оценка на ефекта /изменение на естествения ход на радарните параметри/ и икономическа ефективност.

      През периода 1983 - 1984 год. от специалистите на ПБГ-Старо село са разработени три варианта на устройство за обработка и многоконтурно изобразяване на видеосигналите на МРЛ- 5 (БОМО). Най-добрият опитен образец е внедрен на всички полигони до 1990 год. През 1987 год. на ПБГ- Старо село е разработено и внедрено устройство за сива скала. С тези устройства се изследва структурата на радиоехото от облаците и валежите. За нуждите на противоградовата защита те осигуряват бързо селектиране на градовите облаци и точно измерване на параметрите им.
      През 1986 г. под ръководството на проф. Д. Сираков колектив от ПБГ Долни Дъбник започва проучването и реализацията на система за радиолокационно площно измерване на валежите.
      В началото на активен сезон 1989г. от специалисти от ГГО - Русия представят цифрова система за първична обработка на РЛ информация (УПО). Съгласно съвместните договорености на българската страна са предоставени електронните схеми на УПО. В началото на активен сезон 1991г. е разработен първия образец на българския вариант - системата за първична обработка (СПО). След 1995 г. към всички МРЛ-5 в системата за противоградова защита са въведени в експлоатация такива системи, с които се подобрява селекцията на градоопасните клетки и се извършва архивиране чрез компютър на цифровия образ на радарната информация – хоризонтални и вертикални разрези на облаци и облачни системи.
      През 1981 – 1987 г. се провежда Комплексна координационна програма “Проблеми на борбата с градушките и други неблагоприятни атмосферни процеси” . В процеса на нейното изпълнение под ръководството на проф. Д.Сираков е създаден пакет приложни програми HAIL за оптимизиране на операциите по противоградова защита. От 1988г. този пакет се внедрява във всички командни пунктове. През годините с въвеждане на по-мощни компютри софтуерът непрекъснато се усъвършенства, като се включва и модел на дифузия на реагента в облака.
      С натрупване на информация, на базата на световния опит и препоръките на Световната Метеорологична методиката за въздействие върху градоопасни облаци непрекъснато се усъвършенства, като се конкретизира и мястото на засев в зависимост от вида на процеса – едноклетъчен, многоклетъчен и суперклетъчен. Въведени допълнителни критерии за градоопасност, Това довежда до значително подобряване селекцията на градоопасните клетки.

Съвременни средства за наблюдение и въздействие – система РАПИРА

      Повишаване на ефективността на противоградовата защита е свързано модернизация и автоматизация на радарните станции, противоградовия комплекс и мрежата за пренос на данни.
     През 2009г. се въвеждат в експлоатация поетапно изградени подсистеми от система РАПИРА:

      Радарни станции МРЛ5-IRIS
      През периода 2005-2009 се извършва поетапна модернизация на три радарни станции в РДБГ Пловдив – КП Голям Чардак, РДБГ Сливен – КП Старо село и РДБГ- Враца КП Бърдарски геран. Радарите за S диапазона (дължина на вълната 10 см) и Х диапазона (дължина на вълната 3 см) са модернизирани със системата IRIS (Interactive radar information system) на фирма Vaisala подават в реално време обемна радарна информация към останалите командни пунктове и Информационен център София.

      Подготовка на данни и препоръки за стрелба Fire H
      Софтуерът Fire H осигурява:
- Разработка на аерологичен сондаж и прогноза за валеж от град на базата на едномерен числен модел с включена микрофизика.
- Изчисляване на дифузионните обеми на реагента в облака
- Изработване препоръки за стрелба

      Системата за управление на стрелбата Fire W
      През 2005г. на база съвременни технологии е извършена модернизация на противоградовия комплекс със система за управление на стрелбата и софтуер Fire W. Цялата информация от КП към РП се приема и предава по телеметричен канал като се осигурява точно и навременно изпълнение на зададените команди, пълен контрол в реално време върху състоянието на техниката и изпълнението на командите, архивиране на условията и изпълнението на командите.
Специализираният софтуер Fire W е с разширени функции за обработка, визуализация и архивиране на алармен сигнал от РП. Работи в мрежа с модул подготовка на данни препоръки за стрелба (Fire H) и системата IRIS. В експлоатация са въведени автоматизирани пускови установки