Становище на ИАБГ отностно експеримент по стимулиране на валежите

В света за повече от 50 години са проведени много експерименти по стимулиране на валежите. Тези експерименти са били с продължителност от няколко до 20 и повече години. Много от тях са спрени по различни причини: неясен или недостатъчно установен механизъм; финансиране; регулаторни/законови въпроси; методологични трудности и измерване на ефектите; политически/институционални причини; етична и обществена чувствителност. Например, една от причините са оплакване от фермерите, че облаци, от които е трябвало да падне дъжд върху тяхна земя, са били “отвличани” или “нарушавани” от дейности по засев, като валежите падат на друго място. Друга е свързана с  отрицателно становище на екологични организации. Недоказан статистически значим резултат е също обосновка за прекратяване на проект.

След силния „оперативен период“ до 2000 г, след това усилията в повечето страни са насочени към научно наблюдение на облаците. Фокусът се измества към микрофизични изследвания, радарно калибриране и моделни симулации, какъвто е проектът CLOUDLAB в Швейцария в момента. По-известни действащи проекти в момента са в ОАЕ, Саудитска Арабия, Китай, Индия , Мексико и др.

През втората половина на 80 и през 90-те години в България, под ръководството на учени от НИМХ се провежда експеримент по изваляване. Първоначално са сключени два договора за изследване със самолети-лаборатории на микрофизичните характеристики на облаците с цел да се оцени пригодността им за изваляване. Последващите експерименти са направен на експерименталния полигон за борба с градушките в с. Гелеменово, област Пазарджик в продължение на няколко години и е установено, че в следствие на засева има увеличение на радарната отражаемост.

През последните години в публичното пространство все по-често се появяват твърдения, че със сигурност на територията на България се очаква увеличение на валежите, като в някои случаи дори се посочват конкретни проценти на това увеличение. Категорично заявяваме, че подобни твърдения са научно необосновани и методологически некоректни. Дали ще има ефект или не, зависи от много фактори, като някои от тях са свързани с физико-географските условия на страната, където се провежда експериментът, наблюдаваните облачни ресурси (не всеки облак може да се извали) и други. Потенциалът за изкуствено увеличение на валежите е силно зависим от природните аерозоли, микрофизика (размер и концентрация на водни капчици и лед вътре в облаците) и динамика на облаците, които ще бъдат засявани. Тези фактори могат да се различават значително в различните географски райони, както и по време и между сезоните в същия район. В някои случаи облаците не са подходящи за засяване, или честотата на възникване на подходящи такива може да е твърде ниска, за да оправдава инвестицията в програма за засяване на облаци. И двата фактора трябва да бъдат оценявани от климатологична перспектива, за да се оцени потенциала за засяване на облака.

Организирането и провеждане на проект по стимулиране на валежите е дълъг процес, ангажиращ много и различни отговорни институции.

В повечето страни въздействия, свързани с промяната на времето се контролира и координира от правителството. Всеки един експеримент по стимулиране на валежите има своите научни, социални, екологични и икономически страни, които внимателно и задълбочено трябва да бъдат разгледани на национално ниво. Социолози, еколози, икономисти, политолози, хидролози, климатолози и метеоролози, е необходимо да разгледат сложните проблеми, възникващи при разработването и прилагането на технологията за засяване на облаци. Трябва да се направят оценки за влиянието върху околната среда, да се вземе решение какви икономически цели ще се поставят с провеждането на експеримента - напълване на водосбори, изваляване над планините с цел увеличаване на снежната покривка, изваляване над равнинната част на страната в зависимост от възможностите на наличната техника. Заключението на експертите ще определя дали дадена програма за засяване на облаци да бъде приета. 

Във връзка с горенаписаното експертите в ИАБГ считат, че при вземане на решение за провеждане на експеримент по изваляване, трябва да се вземат предвид следните съображения:

• Експериментът трябва да бъде организиран и проведен като национален проект, одобрен и финансиран от държавата, като в него като равнопоставени участват различни институции с техните знания и технически възможности.
• Трябва да се има предвид, че за получаването на крайни изводи, резултатите от експеримента трябва да са статистически значими, независимо дали резултатите са положителни или отрицателни. За целта е необходимо изпълнението на проекта да е няколко години, за което трябва да бъде осигурено финансиране.
• Преди да започнат опитите по засяване е необходим обстоен анализ на облачните ресурси, изготвяне на методика за засев и методика за оценка.
• Експериментът трябва да има широка научна подкрепа. По тази причина взимането на решения за организиране на проекта (мястото на провеждане и вида - рандомизиран, кръстосан, и т.н.), определяне на работна и контролна територии, предварителните прочувания за облачните ресурси, критериите и решенията за засев и не на последно място оценката от експеримента трябва да се прави от експертен екип от специалисти от различни институции, участващи в проекта.
• Необходима е качествена информация – радарна, валежомерна, сателитна и др.

Организиран и проведен по такъв начин експериментът ще осигури необходимата прозрачност и достоверност на получените резултати и вложените средства.